Mатката

Mатката е нечифтен орган, който се разполага в малкия таз, между пикочния мехур и правото черво. Той приема от тръбата оплодената яйцеклетка, осигурява необходимите условия за нейното развитие до зрял, жизнеспособен плод и има основно значение за осъществяване на неговото раждане. Формата, големината и строежът на матката показват зависимост от възрастта, броя на ражданията и физиологията на организма.

У нераждали жени матката има форма на круша, леко приплесната отпред и отзад. На нея се различават: горна разширена част, тяло, и долна къса и стеснена цилиндрична част, шийка на матката. Общата дължина на матката е около 7-8 см, като тялото на матката съставлява около 2/3, а шийката на матката около 1/3 от нея. Тялото е най-обемистата част на матката. Неговата горна повърхност е заоблена и се нарича дъно на матката. Предната й повърхност е обърната към пикочния мехур. Задната й повърхност е по-изпъкнала и обърната към правото черво. Участъците от стената на матката, разположени между двете повърхнини, се наричат ръбове. За горните краища на двата ръба се залавят двете маточни тръби. Маточната шийка има доста правилна цилиндрична форма.На нея се разграничават две части: горна, която е разположена над влагалището и долна, която се вдава в него.

Матката притежава собствена кухина, която представлява цепковидно пространство, тъй като предната и задната маточна стена се опират една до друга. Описаната кухина има форма на триъгълник с връх обърнат надолу. В двата горни странични ъгъла се отварят двете маточни тръби. Надолу маточната кухина преминава непосредствено в маточния канал. Мястото на прехода е най-тясната част на канала. Като завършва с външно отвърстие, което у не раждали жени е кръгло, а у раждали жени има форма на напречна цепка. Отвърстието се разделя на две устни: предна по-дебела и задна по-тънка. Предната устна лежи по-ниско, а задната устна по-нависоко. Тялото на матката е наклонено спрямо шийката напред. Коремницата свързва матката с пикочния мехур, правото черво и страничните стени на малкия таз. От пикочния мехур коремницата се прехвърля върху матката. В страни от матката коремницата се продължава в двата листа на широката маточна връзка. Стената на матката се изгражда от серозна обвивка, мускулатура и лигавица. Серозната обвивка е образувана от коремницата, която се залага върху маточната повърхност. Тя е свързана с мускулатурата посредством съединителнотъканен слой.

Схематична рисунка на матката

(Снимка - Bg.wikipedia)

Мускулатурата на матката представлява масивен пласт от гладкомускулни снопчета, разположени в различна посока. Този пласт се разпределя в три слоя:

- външен слой е сравнително тънък и се изгражда от циркулярни и надлъжни мускулни влакна;

- среден слой е изграден от мощни мускулни снопчета с циркулярен и спирален вървеж. В хлабавата съединителна тъкан, която изпълва пространството между снопчетата, се разполагат множество сравнително големи кръвоностни съдове предимно венозни; 

поради това този слой се нарича съдов слой. Вътрешният слой се изгражда от надлъжни мускулни влакна. В областта на маточната шийка този слой липсва. Лигавицата е покрита с еднореден цилиндричен епител. Липсва подлигавичен слой, поради това повърхността на маточната лигавица е гладка. По нея се отварят направо устията на множество прости тръбести жлези. В областта на шийката лигавицата е по-дебела и формира гънки. Върху нея излива слузен секрет множество разширени тръбести жлези. Този секрет образува слузеста запушалка на маточния канал. По време на полово активният живот на жената маточната лигавица търпи циклични промени. Всеки цикъл е свързан с узряване на Граафов фоликул и развитие на жълто тяло след пукване на Граафовия фоликул.

Тези изменения се изразяват в хипертрофия на маточната лигавица, за да може тя да поеме оплодената яйцеклетка. Ако оплодената при овулация яйцеклетка не се оплоди, хипертрофиралия слой на лигавицата се отслоява и се изхърля навън, заедно с известно количество кръв. Този процес се нарича месечно течение, менструация. Отделящата част на лигавицата на матката по време на менструация се нарича функционален слой, а оставащата част се нарича основна част. С появата на менструация започва броенето на менструалния цикъл, който средно трае около 28 дни, но при някои жени е по-дълъг или по-кратък.

Източник - Medpedia Framar

Яйчници

Женската полова система е съвкупност от анатомични органи, основните от които са женските полови жлези, яйчници, и матката. Те са разположени в долната част на коремната област и са вътре в тялото, а не както тестисите на мъжете – отвън. Яйчниците са два и имат овална форма. Размерът им обикновено е 4-5 сантиметра в диаметър. Когато жената е в полова зрялост, всеки месец в един от яйчниците узрява една яйцеклетка. Затова ако тя се оплоди, обикновено се ражда по едно дете, освен ако не се родят еднояйчни близнаци. Възможно е в някой от месеците в двата яйчника едновременно да узрее по една яйцеклатка и ако се оплодят и захванат, от тях се раждат двуяйчни близначета. Яйчникът има и секреторна функция - благодарение на него се произвеждат женските полови хормони. Макар в женския организъм да се образуват и известни количества мъжки хормон тестостерон, към женските хормони спадат естрогенът и прогестеронът, а по време на кърмене се отделя хормон пролактин.

Матката е кух орган с форма на круша, който е изграден основно от мускулна тъкан. В нея се развива оплодената яйцеклетка - зародишът. Част от вътрешната повърхност на матката участва в образуването на плацентата, но тя се сформира само когато жената забременее. Чрез плацентата се осъществява връзката между майчиния организъм и зародиша, чрез неговата пъпна връв. Изграждането й започва през третата седмица от началото на бременността и продължава до края на третия месец, а ако не се образува правилно, детето може да се роди с увреждания. Пъпната връв е сноп от кръвоносни съдове, които свързват големия кръг на кръвообращение на майката и кръвообращението на зародиша. От него зародишът получава кислород. и хранителни вещества, а в обратна посока изхвърля отпадъчните продукти и въглероден диоксид.

Основната функция на женската полова система е производството на женските гамети - яйцеклетките. Те се отделят и евентуално се оплождат от мъжките гамети – сперматозоидите, преминават по маточните тръби, а матката осигурява условия за развитие на ембриона. Женската полова система се състои от външни и вътрешни полови органи, а в по-широк аспект тя включва и млечните жлези. Външните полови органи са клитор, големи и малки срамни устни, които са разположени извън кухината на малкия таз. Влагалището е входът към вътрешните полови органи, затова в него се намират млечнокисели бактерии, които спомагат за поддържане на кисела среда, която е защита срещу някои болестотворни микроорганизми.

Яйчник в овулация

(Снимка - bg.wikipedia.org)

Източник - Аpteka-optima