Срамни устни

Какво е Срамни Устни?

Срамните устни са анатомични структури, които са част от женските гениталии. Те са кожни гънки снабдени с многобройни кръвоносни съдове и нервни окончания, които са част от външните половите органи при жената. Означението „срамни части“ за външните полови органи датира от времето, когато термините са били натрапвани на учените от господстващи морални предписания, и се е задържало като термин и до наши дни. Много жени не знаят че има различни видове срамни устни – външни големи срамни устни и малки срамни устни. Главната цел на срамните устни е да защитават и пазят клитора, отвора на вагината и уретрата от външни увреждания. Размерът, формата и цветът им при различните жени варира.

Къде се намират срамните устни?

За да стане ясно и да се опише разположението на срамните устни трябва да се обяснят и някои други части от женските полови органи. При външните полови органи на жената най – напред прави впечатление окосменият хълм, наричан „срамен“ или „Венерин“ хълм.  Окосмяването се простира до външните ръбове на големите срамни устни — две кожни гънки, които обикновено покриват намиращата се между тях срамна цепка. При много от жените те могат да се разтварят при полова възбуда. Непосредствено вляво и вдясно от входа на влагалището се издигат двете малки срамни устни (нимфи), които образуват вретенообразен отвор. Това са две неокосмени, меки кожни гънки, снабдени с многобройни сетивни нервни окончания и кръвоносни съдове. В долната им част са отворите на Бартолиновите жлези, които изпускат по време на полов контакт няколко капки безцветна слуз, която се нарича женски еякулат. Нагоре малките срамни устни се стесняват и се съединяват с клитора.

Видове срамни устни:

- Големи срамни устни са чифт надлъжни кожни гънки, които се простират надолу и назад от венериния хълм до перинеума. Всяка една от големите срамни устни има две повърхности – външната е пигментирана и покрита с отчетливи косми, а вътрешната е гладка с много големи мастни фоликули. Големите срамни устни са по – дебели в предната част, където те се формират. Двете големи устни са паралелни една до друга, като в зависимост от големината при някои жени се допират една със друга, а при други жени които имат по малки големи срамни устни леко са раздалечени.

- Малки срамни устни са две кожни гънки от двете страни на женският вагинален отвор, които се намират по големите срамни устни. Вътрешните или малките срамни устни се различават значително по размер, цвят и форма при различните жени. Малките устни се простират от клитора косово надолу, встрани и назад от двете страни на венериния хълм. Те са гладки, розови и  съдържат многобройни мастни жлези, които не са свързани с космените фоликули.

Срамните устни са в основата на женският оргазъм!

Срамните устни у повечето жени са много чувствителни, защото те са обсипани с много нервни окончания, които водят до последващо желание и страст. По – време на възбуда се получава подуване на срамните устни, обикновено това е съвсем леко подуване от навлязлата кръв, съчетано със зачервяване. В следствие на това желанията за копнеж на жената при първи срещи тя много бързо преминават в оргазъм още преди да се е достигнало до същинският полов акт. Появата на оргазъм у някои жени в областта на срамните уст­ни, влагалищното предверие и предната част на влагалище­то още при първата среща с половия партньор се обяснява с това, че са били предхождани от полови преживявания насън и еротични желания.

Източник - bremennost.bg

Добави в Svejo

Обща анатомия на вагината

Женски вътрешни полови органи: 

1 -Фалопиеви тръби 

2 - Пикочен мехур

3 - Пубисна кост

4 - G-точка 

5 - Клитор 

6 - Уретра 

7 -Влагалище 

8 - Яйчник 

9 - Сигмоидно черво

10 -Матка

11 - Заден свод на влагалището

12 -Маточна шийка

13 - Дебело черво

14 - Анус

Влагалището (на латински: vagina, colpos) представлява куха мускулеста тръба, която свързва матката с външните полови органи, осигурява евакуацията на менструалната кръв и подсигурява депонирането на семенната течност след полов акт. Също така то е част от меките родови пътища, през които минава новороденото при раждане.

Разположение и форма

У полово зрялата жена влагалището има дължина 8 - 12 cm, но стените му са добре разтегливи, както на дължина, така и на ширина. При покой то е сплеснато в предно-задна посока.
Топографски влагалището лежи в срединната равнина. То е наклонено назад и сключва с хоризонталната равнина ъгъл от около 65 - 75°, отворен назад. Влагалището се придържа чрез съседни анатомични структури: маточна шийка отгоре, междинница отдолу, пикочен мехур отпред и право черво отзад.

Анатомично устройство

В покой просветът на влагалището има форма на цепка, вследствие на което се различават две стени: предна (на латински: paries anterior) и задна (на латински: paries posterior). Двете стени са долепени една до друга и встрани образуват два улея, така на напречен срез, цепката на влагалището има формата на буквата Н. Плътният допир на стените една до друга има голямо хигиенно значение - то предпазва влагалището от външно замърсяване.
В горната си част влагалището обхваща порциото на маточната шийка (на латински: portio vaginalis colli uteri) и в тази област между него и маточната шийка се загражда влагалищният свод (на латински: fornix vaginae) с четири стени — предна, задна и две странични. Задната част на свода е по-дълбока и стои по-високо, тъй като задната стена на влагалището се залавя по-високо за маточната шийка в тази област. При еякулация семенната течност на мъжа се събира именно в задната част на влагалищния свод. Външният отвор на маточната шийка е наклонен към задната част на влагалищния свод, което предоставя благоприятни условия за проникването на семенната течност в матката.
Погледнато от коремната кухина, само най-горната част на задната стена на влагалището е покрита с коремница. Долната част на влагалището се стеснява и се отваря към външните полови органи чрез малък отвор (на латински: ostium vaginae). При девствени жени, той е частично закрит от гънка на лигавицата, наречена девствена ципа, химен (на латински: hymen). Хименът има различна форма, най-често полулунна, но също така ануларна, решетъчна и т.н.

Хистологичен строеж

Стената на влагалището е изградена от три слоя: лигавица, мускулатура и сероза (адвентиция).

Лигавица

Лигавицата (на латински: tunica mucosa) е неравна и образува множество гънки (на латински: rugae vaginales), по-изразени в долната част на влагалището. Тя е покрита с многослоен плосък невроговяващ епител с дебелина 150-200 μm, богат на гликоген. Клетките на влагалищната лигавица са няколко вида (базални, парабазални, дължоки интермедиерни, повърхностни интермедиерни и повърхностни) и търпят циклични промени по време на менструалния цикъл. Естрогенните полови хормони осъществяват узряването на клетките от влагалищния епител и това дава основание да се прецени нивото на съответните хормони чрез вагинални цитонамазки. При високи нива на естрогени преобладават ацидофилните клетки на епитела, които се разполагат повърхностно.
В лигавицата на влагалището липсват жлези. Влажността се поддържа чрез трансудация на течност през кръвоносни съдове в стената му, както и чрез малко слуз, отделена от жлезисти клетки в лигавицата. Влагалищната течност има кисела реакция (pH ~4.5), която се обуславя от млечнокиселите бактерии на Döderlein, разграждащи гликоген до млечна киселина. За натрупването на големи количества гликоген значение имат естрогенните хормони. Под лигавицата е обособена собствената лигавична пластинка (на латински: lamina propria mucosae), която е изградена от хлабава съединителна тъкан и еластични влакна, сред които се разпределят множество лимфни фоликули.

Мускулатура

Мускулатурата на влагалището е двуслойна: външнен надлъжен слой (на латински: stratum longitudinale) и вътрешен напречен слой (на латински: stratum circulare s. fasciculi circulares), който е по-слабо развит. Снопчетата на двата слоя преминават едни в други, при което на места се оформя кос мускулен слой.
Влагалищната мускулатура е гладка и неволева, но в долната част на влагалището се присъединяват напречнонабраздени влакна волева мускулатура от пикочно-половата диафрагма (на латински: diaphragma urogenitale) и тазовото дъно. Благодарение на това долната част на влагалището може да се свива волево.

Адвентиция 

Адвентицията или серозната обвивка (на латински: tunica spongiosa) е най-външният слой на влагалището. Изградена е от плътна съединителна тъкан и съдържа кръвоносни съдове, лимфни съдове и нерви. С коремница е покрита само горната четвърт на задната стена на влагалището.

Източник - bg.wikipedia.org

Добави в Svejo